автор: apostola

Живота с мен се надиграва
и прави разни номера.
И на моменти разиграва
добре замислена игра.

Когато в крачка милостив е,
предлага честичко късмет.
А друг път, щом духът му крив е,
предлага вместо сливи- смет.

И дни поредни със ръчичка
ме води в правия ми път.
А друг път в мъничка горичка
оставя ме дори без път.

Усмихне ли се- праща радост.
Намуси ли се- става зле.
Във дни честити става сладост.
Ранява, но дава и криле.

Любов ми дава за из пътя,
но праща честичко злини.
Аз страстите си в него мътя,
но праща ми дори слани.

И мъка във душата дава,
и болка слага на сърце.
Издига ме до висша слава
и носи даже на ръце.

Такъв ми е живота, Боже!
Такъв го правиш всеки ден.
И ще го нося, ако може,
защото целия е в мен.

Какъвто, Божи, ми го правиш,
такъв...такъв ще ти го дам.
И пак на пръст да ме направиш,
ще го живея аз до грам.