Събарям си гнездото на мечтите,
защото нямам нужда от мечти.
Живота вече ръфа ми петите,
че бърка ми и крачките почти.
Омръзна ми с илюзиите празни
да се залъгвам всеки ден и нощ.
И да си правя плановете разни
за работа, богатство и разкош.
Дошло е време вече да се мисли
за днес, за утре и за в други ден.
За няколкото дни да се осмисли,
което се върти около мен.
Потъпкана е всяка перспектива
за смислен, честен и добър живот.
Че всяка тук надежда си отива...
Мираж остава древният кивот.