автор: apostola

Седим сега на двата бряга
и тъй се гледаме в очите,
че между нас водата бяга
и дави слънчеви лъчите.

Разделя ни така реката-
живота мътен между двама.
И липсва смелост във краката,
за да се справим с тази драма.

Съпруг съм ти, а ти- съпруга...
Водата никой не нагазва.
А трябва ни и сила друга...
Защо така ни Бог наказва?

А тръгнем ли един към другия
ще се удавим посредата.
И аз ли ще съм този- лудия,
да си почерня тази дата.

Затуй да тръгнеме нагоре
да търсим някаква пролука.
А нека Господа отгоре
и да ни сочи за поука.