автор: jel

златни украшения и скъпи накити. Ще имаш прислуги и няма да работиш нищо,освен да забавляваш гостите ми.
Слушала го момата,слушала...И най-сетне продумала:
-Благодаря Ви,Господине,за тази почест,но тя не ми е по сърце.
Големецът се стъписъл.
-Как,вместо да благодариш и ръка да целуваш,ти възразяваш...
Началникът на охраната скочил от трикракото столче.
-Не знаеш ли,че той може и с верги да те окове и да погинеш в тъмницата.
Ти,моме,без акъл ли си?! Та хората към това се стремят-власт,слава,богатства...
Големецът си помислил,че тези заплахи са уплашили момата,и и се усмихнал.
Но тя седяла невъзмутимо,смирено навела глава.
Е,скланяш ли?... Попитал той.
-Не,господине-казала тихо но твърдо момата.
Аз се кланям само на моя Бог и на Него само служа. Идете си!...
Гледал я големецът,гледал я и не моажел нищо да отговори.
После станал и заедно с юнаците си и каляската изчезнал сред облаци от прах.
А момата все така скромно живеела,както и преди.
Връстничките и от селото все я задявали и започнали да я одумват,че няма жених,но гтя им отвръщала спокойно - "БОГ ЩЕ ПРОМИСЛИ"!и продължавала да върши своята работа.
Минало,що минало и на вратата на къщичката отново се потропало.
Пред портата стоял млад левент,наметнат с ямурлук и с ярко цвете на калпака си.
-Благословен ден,момице. Налей ми водица,че ожаднях.
Момата му донесла стомна с вода и го попитала:
-Отде идеш юначе, види се,не си тадявашен?
А момъкът отпилОт стомната и започнал да разказва:
-Ида от далеко,момице. От приказната планина. Там дето водата е толкова студена и бистра а боровете са издигнали високо своите върхове.
Зелинина,като халища е застлала поляните,а птиците пеят своята чудна песен.
Където всичко хвали Своя Създател. Имам там няколко овчици за които с радост се грижа,но като чух за теб,оставих ги на моя побратим,за малко време.
Нямам какво да ти даря освен това цвете -омайниче,дето е на калпака ми.
За тебе съм го откъснал.
-Но,защо дойде при мене,юначе? Попитала момата.
-Помогни ми,да се науча да летя над върховете на елите и римските пътища,за да летим заедно в синевата.
-Да,момъче-отвърнала летящата мома. Откога те чаках!
Сърцето ми сега,се превърза към твоето.Нека идвамата помолим Бог да ти дадекрила.
Речено,сторено. Паднали и двамата на колене и тъй се молили,че ,Бог чул гласа им,видял чистотата на сърцата им , и подарил крила на момъка.
-Ама наистина ли,дядо?
-Да,разбира се,Нали ти казах,че това е приказка.
И те полетели. Вятърът разрошвал косите им и ги сплитал в годежен венец.
И досега те летят заедно и се грижат за овчиците и агънцата,и затова
те са най-щастливите хора на земята.
Имало един чук и приказката е дотук.
-Е,дядо...
-Стига толкоз,внучето ми. Утре вечер ще ти разкажа друга приказка.