автор: radi_radev19441944

За жалост не успях да спра смъртта
и трябва някак да те преболея.
Разделям с Господ хляба и солта,
бутилката и тишината в нея.

Напразна е тъгата на Орфей. –
Смъртта си има свои аргументи.
Бих искал Евридика да живей,
но Господ е зает в момента.

Събирам нощ в най-тежкия си грях
и сянката ти всяка нощ прегръщам.
Навярно от забрава оглушах
в забравата на оглушала къща.

Но дойде час и гасне тоя свят.
Посях мъгла в съня на булеварда.
И всяка нощ камбаните кънтят
с кънтящата тъга на миокарда.

За жалост не успях да спра смъртта
и ясно е, че вече нямам нищо.
Напразно хвърлям съчки в пепелта
на нашето угаснало огнище.

Изплащам греховете си в аванс,
но вечността не ми изисква лихви.
В безумна нощ, в безумно бял каданс
притихва болката. Притихва…