автор: gorestled

Тя е като пъстро хвърчило
трябва и слънце и въздух,
а така, така съм я скрила,
на тъмно, отнела дъха и,

че свободата за нея е блян
и всеки вятър-измамник го носи,
но тя пак, пак оказва се в плен,
измръзнала, гола и боса.

Затова не изпускам връвта и.
дори да се впива в плътта ми.
На душата палач съм. Кървя и
ще бъде така, до смъртта ми.

А после? Дано не е станала сива!
Дано пак бъде пъстро хвърчило!
И когато нагоре се заизвива,
дано, всичко ми е простила.