автор: malovo3

Наближаваше полунощ и автобусът усилено стопяваше километрите до българската граница.
В полумрака мислите неизбежно летяха, там някъде в родния град при роднини и приятели и
неизбежния въпрос: Ще харесат ли подаръците?
Ние, пътниците в автобуса, бяхме камерен състав - три млади арапчета,студенти в наш ВУЗ,и три
туркини, тръгнали на някакъв санаториум.
След паспортната проверка в очертанията на автобусната врата се изправи едър мустакат митничар.
Внимателно огледа пътниците и отсече :
– Всички с багажа долу!
Останалите пътници, очевидно не разбрали заповедта, обърнаха въпросителни погледи към
мен. С жестове се опитах да обясня, че трябва да напуснем автобуса с личния си багаж за
проверка. Останалите пътници инстинктивно ме следваха, влизайки в голяма добре осветена стая.
Мустакатия митничар беше седнал на огромна ниска маса. Неговия колега -висок и кльощав сухар -
стоеше прав на другия край на масата и довършваше маникюра се с лъскава нокторезачка.
Понеже влязох пръв, оня с мустаците с жест посочи да застана пред него. Придърпа една от чантите
между краката си, разтвори ципа и вадейки различни пакети, усилено се стараеше да стигне до дъното.
Другият митничар -"сухара"- междувременно беше съблякъл трите арапчета по долно бельо и на
някакъв харманлийски диалект ги разпитваше за наркотици, и не са ли им прекалено големи дънковите дрехи.
Трите туркини се бяха сгушили в единия ъгъл на стаята и не даваха никакъв признак на живот.
Забулили главите си с черни забрадки, бяха видимо притеснени от гледката в стаята. В този момент
вратата се отвори и в стаята влязоха още двама митничари, коментирайки нещо разпалено.
Митничарят, който вече беше успял да разхвърля багажа ми по масата, вдигна любопитен поглед към колегите си.
– Абе, мустак, ти разбра ли, че Коце-плондира е загубил хиляда марки на бас?!
– С кой се е хванал на бас тоя "плондир", та е загубил? – учудено попита мустака, обръщайки се с
поглед към сухара, който с повдигане на рамене показа, че нищо не знае.
– Нали знаеш хубавото Лили, дето работи на санитарния контрол? - каза един от новодошлите.
– Да бе, страшно гадже е това Лиле ! - одобрително клатейки глава заключи мустака.
Сухара,изпълнен от любопитство заряза полуголите араби и се присламчи към нашата група с
желание да узнае повече подробности.
Мустака, обзет от някакво вътрешно терзание, че на границата се е случило нещо интересно, без той да разбере не му даваше мира и почти извика:
–За какво е бил баса ?
– Ами Лили, и Плондира, се басирали, че с този голям корем Плондира, вече не става за оная работа.....
– И тоя Плондир загубил? -учудено попита Мустака.
В този момент мислите му се раздвоиха, защото погледа му се спря върху мен. Срита чантата, която все още стоеше между краката му,и извика:
– Събирай, събирай бе и се махай от тук!
За нула време успях да напъхам всичко в чантата и тихо се отправих към автобуса. Зад гърба си дочувах Мустака да пита:
–Кога е станало това? Кой е присъствал на.......?