автор: jantreya

По улеите пъстри на дъгата
се стече красотата на простора.
Води ме да преминем с теб оттатък.
Да станем нови и различни хора.
Сред багри да се любим ненаситно.
Да бъдем нежна част от светлината.
Да си говорим само чрез очите.
Да се откриваме чрез сетивата.
По улеите пъстри на дъгата,
забравили за всичко да се спуснем,
но нека да не стигаме земята,
а да се слеем жадни като устни.
Да се усучем в наше общо тяло,
тъй както цветовете се усукват
до хиляди лъчи в искрящо бяло
и светлината като обич руква.