Тя пристига и тръгва бездумна.
Без покана, известие, знак.
Безпощадна, и страстна, и блудна
спира нагло на нашия праг.
Тя вода е, и въздух, и огън.
Тя съгражда и стрива на пръст.
Тя е с Дявола в сговор, и с Бога.
Тя окриля и разпва на кръст.
Нея чакаме денем и нощем
да засее в нас крехкия кълн.
И я искаме – още и още -
и лелеем в молитви насън.
А тя идва и тръгва бездумна.
Без сценарий – изтъркан и нов.
Ураганно-стихийна и … лумва.
Тя – със простото име „Любов“.