автор: strega

днес... светът се пропука
пропукан светът опустя
с тънки пръсти годините в очните наноси ровят
самотата с изпилени нокти издраска съня
натежа като каменна плоча животът оловен

и очите са две вкаменелости в земния път
тъмно вино потича през две пресушени пространства
измълчаното лято да можех да срежа на кръст
да го хвърля при другите кръстове
там да зараства

да събира мухи
и калинки
на моя таван
любовта ми е стръмна пътека обрасла с коприва
нямам място за дъжд и целувки по калната длан
девет метра надгробна ограда ме пазят ръждиво

дните кърпят лениво душевния черен хастар
малък стих ми остана
затворен в една табакера
ще пробие до светло
последния земен кошмар
а водата отдолу
добива
небесни
размери