Топи се залезът в очите ми-
потъва бавно в очните дъна.
Умора някаква в гърдите ми
нахлува бързо в лявата страна.
С изплашен полет птичият рояк
пресича плахо моя хоризонт.
Над мен сега се спуска черен мрак
и ми отваря нощния си фронт.
И цяла нощ да водя с него бой,
за да спечеля сутрешна зора.
А сенките да вдигат нощен вой
и да потъват в тъмната гора.
Ще се превърне всичко след това
в едно прекрасно ранно зарево.
Излишни ще са моите слова,
щом слънцето увисне на дърво.