автор: jantreya

Нощта е плод изваден от хладилник.
Студен и много странно – ароматен.
Забивам зъби с хрупкаво усилие
и вкусно се облизвам в тъмнината.
Не е лимон да стане лимонада.
(Така е казал Хъбърд. Той ли беше?)
Изяж нощта, тя носи куп наслади.
Това го казах аз. Нощта мълчеше,
но пръскаше настръхнали кристали
и семки плюеше, и тъмна кожа
разстилаше по устните ми алени,
заместили целувката на ножа.
Не го обелих, просто го опитах.
Изтръпнаха ми зъбите от болка -
Студен е този плод, като очите
на хищна и жестока богомолка,
но даже за студа съм благодарна
и не задавам никакви въпроси,
защото ми го даде Февруари,
а той е много рядко плодоносец.