автор: avloeis

За да гледаш през прозореца ти трябват само очи, но за да виждаш през него, вече трябва и сърце. Сърце бе нужно и на този младеж, който с празен поглед следеше как минават един по един пейзажите.
Съдбата не го милваше с перце. Стария анцуг висеше на ханша му в окаян вид също както висеше мизерията над него. Хората се пазеха и страняха от този човек, сякаш бе заразен с нещо много опасно. А може би бе именно такъв – болен, но от какво? Неговата болест се наричаше безпаричие, което го доведе до самия ръб. Вероятно хората се страхуваха именно от това – да не ги зарази с истината, да не би случайно да им отвори очите и те да не могат вече да се оплакват. Вероятно бе така, но знам ли, не съм в техните глави.
Този младеж не го виждах за първи път в този автобус, ни то в този град. Живееше някъде покрай Студентски град или поне се въртеше често наоколо с тъжното си лице. Беше хубаво момче, около двадесет годишен, с кестенява коса, обрамчваща лицето му с къдрици. Сините му очи бяха пронизващи, но ги зърнах само веднъж, съвсем случайно. По принцип гледаше в земята, сякаш изпитваше срам. Наистина ли е толкова срамно да си беден? Наистина ли трябваше да си позволи да склони глава щом някой излъскан господин мине покрай него?
Той не просеше, не искаше милостиня, а усилено работеше, поне това показваха изцапаните му с боя ръце. Приличаше на честен човек, който не би сторил зло. Тогава защо изпитваше този срам?! Ала защо ли питам, когато аз самата потъвах в земята щом трябваше да платя нещо, а не намирах достатъчно пари в джоба си, когато момичетата ходеха с красив маникюр и пригладена коса, когато ги виждах как си позволяват скъпите принадлежности и дрешки, когато ходеха самоуверено по улицата.. На тях им беше лесно, за тях света беше пари и власт. Ето това липсваше на това момче.. и мен. Нямах достатъчно пари или когато имах повече, не съумявах да ги пестя и в края на седмицата отново увисвах само с няколко лева, колкото да се прибера. Не съм жадна за пари или власт, те лесно се губят. Жадна съм за усещането да си уверен в себе си, да ходиш с изпънат гръб и високо вдигната глава, както го прави момичето, което току що се качи в автобуса. Има среден ръст, добре подбрани дрехи и внимателно изправена коса. Гримът й бе лек и подчертаваше кафявите очи, забити в смартфона. Изглеждаше като умна и привлекателна млада жена, която с удоволствие един мъж имал за компания, поне така си мислех до един момент..
Момчето с тъжното лице застана до нея, за да слезе на следващата спирка, оглеждайки я нагло, сякаш умишлено искаше да я провокира, за да се махне от мътя му и тя го стори. Погледа й бе изпълнен с отвращение и погнуса докато отстъпваше назад.
- Много си апетитна днес, малката! – подхвърля й той. – Чичкото ще ти плати ли и днес добре?
- Затваряй си устата, долен идиот такъв! – изруга тя, добавяйки куп други цветущи изрази, които ме отвратиха.
- Истината боли, нали, Моли! – подсмихва се той, но в очите му грее нещо друго, което не разбрах, защото той бързо слезе и се изгуби в тълпата.
- Ти си пълен изруд! – крещи тя, игнорирайки обърканите погледи на околните.
След това се заби отново в телефона си и агресивно зачатка с изрисуваните си нокти. Очевидно бе ядосана и скоро телефона й зазвъня. Последва обяснение на случилото се, придружено с много псувни и ругатни, които накараха няколко от пътниците са се отдръпнат, гледайки с отвращение. От разговора й разбрах, че някога е излизала с това момче и не доумявах как той си бе позволил да харесва такава жена. Останалите вероятно също се питаха, защото две момчета тихо изразяваха възмущението си.
Бях като отнесена от вихър след слизането ми от автобуса и с бързи крачки тръгнах към общежитието. Както обикновено, засъчинявах различни сценарии, разиграли се между тези двама, коренно различни човека. Беше ми навик или по-скоро като хоби да наблюдавам хората, да им придаваш качества, които не притежават и да ги правя мои герои макар да принадлежаха на друг автор. Аз не приличах на нея, но не бях и като него. Не можех да вдигна високо брадичка, ала не свеждах и ниско глава. Бях обикновено момиче, грабнало мъничко късче от една друга история, различна от моята…