автор: mariposasenelalma

В памет

„Раната докато е топла, не боли,
но когато започне да изстива,
тогава ще видиш колко е страшно...“ Р.Нури


Откакто те няма измина година.
Не мога да свикна с празната стая.
Майчице скъпа и свята, и свидна,
все повече пари студената рана...

Все повече липсваш в живота ми труден.
Нуждая се, майко, от твойта подкрепа!
Проплаква сънят ми, от спомен събуден,
за твоята мила и нежна утеха.

Казват, смъртта е най-простото нещо,
като отиване в другата стая...
Запявам на татко любимата песен -
тихо, за тебе. Ти чуваш ли? Мамо?!!