В забързаното ни лъжовно ежедневие,
задъхани метафори шептят-
за радост, тайна, озлобление,
любов, и горест, и съмнение,
и тичаме напред-назад до изнемога,
в безсмислената надпревара с вечността,
затънали в безвременното блато –
усмивки бледи, угаснал поглед –
изпразнени наречия във пустошта.
Очакваме наивно ний спасение,
изгубени, и безнадеждни, и безверни,
внезапно чудо да разкрие
великото извечно тайнство
на нашите погубени души,
с прекършени криле да полетим,
на Феникс полета да възродим,
но си оставаме тук- долу, в мрака,
с безмълвната надежда сляпа
и слушаме със сетно упование
в забързаното си лъжовно ежедневие
как тичащи, задъхани метафори
безкрайно, ежедневно ни шептят…