автор: gorestled

Дали бях любимка на Бога,
че срещна ме с тебе?
Или доизмислих те /това мога/,
такъв, какъвто си ми потребен?

Или добрата орисница
при мен те изпрати да чуеш,
кога е сърцето ми голо, без ризница,
и в него със взлом да нахлуеш.

Но никак не беше ти трудно
да ме избавиш от дните мъчителни,
в които сетивата ми чакаха будни,
своя храбър рицар спасител.

Затова, ако решиш да си тръгнеш, някой ден,
или аз те напусна разбрала,
че си напълно измислен от мен,
не чакай сълзи за раздяла!

Не искам и няма да плача,
че на клада от чувства с теб съм горяла.
Ако до днес, мътни потоци ме влачеха,
щях ли изобщо да съм живяла?