автор: arkoudaki

Нямам куче. Никога не съм имала.
Но вчера по пътя със мен завървя
уличен пес, незнайна порода...
Спирам ли аз, спира и той,
тръгна ли, кротко до мене върви.
Подхвърлих му мъничко хляб
и героиня станах в кучешките очи...
Живея в кибритен панел,
нито двор, нито градинка дори...
А вятърът реже снежинки
и вие се студ по нашите следи...
Животинка божия е... Реших
и вече куче си имам - порода приятел!
Някак леко ми стана... Открих,
разбира ме, за разлика от
множеството двукраки...
Умно кима, опашка върти...
Боже, Господи!
Колко малко ни трябва
за да бъдем добри!!!