автор: jantreya

Зима е. И какво?
Факт очевидно скучен.
Древното потекло
на безпризорно куче
някъде вътре в мен
вие. Дори не лае.
Много износен ден.
Сякаш е взет под наем.
Много унил пейзаж.
Стърже сърцето вътре.
Моят невидим паж
скапани клапи тътри.

Някъде надалеч
(твърде далеч и южно)
лятото лъска глеч
като следа от плужек.
Лятото пие чай
с резенче лайм и кубче
лед, всред тропичен рай.
Друго, домашно, куче
в жегата морно дъхти.
Тежка кокосова сянка.
Кръшно бедра върти
гъвкава таитянка...

Малко се размечтах.
Време е да се връщам.
В погледа слънчев прах…

Зима е. И съм в къщи.