понякога с астматично гърлено бучене
преди да се е осъществил в злонамереността
сменяше посоката
преди да е придобил бъдеще
отхвърляше реалността
колкото да е случай
и дори не се замисляше че всъщност
търси устойчивост за принципите си
не изпитваше съмнения
дружелюбен дедуктивен и необходим
доживяваше непреклонната си изключителност
и посрещаше съществуващите закономерности
като откровения но
не защото не искаше да бъде единствен
а защото способността поражда и следва желания
и ако можеше да се замисли
щеше ли
може би щеше да прозре
че под привидната неразбория
лежи меланхолия
с чистотата на предпоставена жестокост