автор: wingless

Не спя.Не спи и с мен нощта.
Дъждовно е при мен,от студ треперя.
И ми е нужно всичко онова,
което никога не ще намеря.

Което никога не ще създам.
Човек съм,с бог не мога да се меря.
Докосвам те,но пак оставам сам.
Дъждовно ми е и от студ треперя.

Дали не се повтаряме? Не знам …
Или светът във нас се преподрежда?
По-смелият понякога е там,
където самотата се отглежда.