автор: apostola

Израснал, като габър
и във сърцето храбър,
живея във гората
с мъзгата под кората.

Раста между дървета
в Рдината ми клета.
С очи нагоре гледам
към слънце да погледам,
та клоните да стопля
и корен да разчопля.
Дано да се разлистя
и гнило да изчистя.
Че горските пазачи
предатели са значи.
Харесаха обрата
и те за евро-двата,
изсякоха горите-
наследство от дедите.

Макар, че съм от габър
и във сърцето храбър,
трионът днес ме плаши
в ръцете на апаши...