автор: ErrorY

тя първа ме докосна
възбуди ме със своя плам
горещо е и тръгвам там...
къде ли? кой те пита?
нима живота ще опита...
да ни спре?
поне
насън...
мечтите ни се сбъдват,
а навън –
смълчани сме, унесени...
от улиците сме премесени
със теснотата на предразсъдъка...
отива си разсъдъка
и сам оставаш
с себе си...
в копнежа си безумен роб...
на всичко си готов...
или пък... сноб
самозадоволяващ себе си...
със себе си...
или използваш друг
напук?..
от себе си
не даваш нищо,
даже звук,
но вземаш всичко.
какво пък...
тя е тук...
и не знае себе си...
възползвай се
понеже си
и ти неук...