По песента на Едит Пиаф „Милорд“
Хайде, елате при мене, милорд!
Свалете балтона и меката шапка!
Колко сте леден и колко сте горд,
изпийте ме моля, до сетната капка!
Хайде бъдете по дързък, милорд!
Фините жестове тук са ненужни.
С мен абордажа е - борд срещу борд,
моите прелести - нощите южни.
Влезте във вихъра - пийте милорд,
аз ще съм малка платена награда!
Крепост превзета без капка отпор,
въглен в отдавна изгаснала клада.
Аз ще съм просто – дете на греха,
вие милорд, ще сте Бог - ненаситен.
Вашата нежност - ми спира дъха
никой до днес - за любов - не попита!
Щом съм принцеса във ваште очи,
сеете пролет в най-тъжната зима.
Всяка целувка ухайна - горчи,
вашите ласки - са страст нелечима.
Хайде милорд, аз съм улична сянка,
плът без адрес- като стара банкнота.
Отдавна сърдечно фалирала банка,
в която спестяват - момчета от флота.