Утрото яхна самотния плаж,
прилив зарови сред куп песъчинки,
фара погали – заспалия страж
и се усмихна с дълбоки трапчинки.
Сякаш редеше беля след беля:
слънцето сънено стресна, събуди,
чайка изпрати да клъвне нощта,
бризна вълните, разроши ги лудо.
В мене разбуни хлапашкия дух,
който в студеното бях спотаила.
Дрехите хвърлих, обувки събух
и се усетих свободна и силна.
Тичах по пясъка – течен топаз.
Мисли и грижи оставих далече.
Топлото утро на зимния плаж
беше за кратко, но чувствах се вечна.