автор: lordly

Сега, да се разберем: не става дума за онова мезе, дето се прави от свинска глава, черен дроб, кръв, грацмули, бял джегер, парчета кожа (понякога дори с четината) и др. субпродукти, а за национална доктрина. Как тъй ли? Ами ей тъй:
Дойде Грозданича в кафенето и го рече: „Не се търпи веч, брадъри и не се!”
Естествено не му обърнахме внимание, щото, то от как се помним – то нищо не се търпи. Той обаче, не ни почерпи по една малка мастика, и продължи с аргументи:
- Десните са леви, левите десни, царят ни агент, а комисарите ни хвалят, че сме .....само меки.
Изгледахме го като „ръбест камък” (чакъл) и му го забихме въпросът: „Каква ще ни е националната доктрина”. И тогава той рече думичката „БАХУР”: „Българска асоциация за хуманен и умерен растеж”.
Варимезът рече: „Аз го обичам, дори и да не е добре сварен”;
Севдалинчето (барманката) – „Аз пък, щото е дебел и гърчав”;
Начо Папазов рече, че е: „Добра идея срещу марките „АББ” и „ГОРМ”, чийто бахури били менте!!!
Аз пък не го казах, но пък си го помислих: „бахур ни трябва, голям, дебел и гърчав....щото туй гърло дето е зейнало срещу страната ни от запад и от изток, с тънко карначе не засища се”!