автор: tzvetcomarinov

- Слушай добре, надут пуяк. Не схващаш ли още, че трябва да изоставиш перченето за пред мацките в дискотеката. Преметнеш ли ме сега нещо с информацията, въображението ми не може да обхване последствията.При най-лошото стечение в нещата по-нататък, ще излезе, че съм подвел хората си. Разбираемо е да има последствия от това, но ще бъдат дяволски мизерни
спрямо твоите, бъдещи и неподозирани. Може да се окажеш в такова положение при което другото, дето ще срещнеш в затвора, ще ти се стори като дълго мечтан оазис. Схващаш ли тук разликата. Ако още не си го направил, да ти помогна тогава. Имаш време да избереш позиция и не забравяй, умнико. Ще си го правил без никой да ти внушава или насилва от коя страна на събитието трябва да застанеш.
Лесно се предлагат варианти, мислеше автомонтьорът, но далеч по-трудно се избира, кой е най-удачния измежду тях. Съдейства ли на тоя насреща му, никакви гаранции няма да остане в тайна. Откаже ли, какво ще следва по-нататък, пак е мътилка. И без друго, напоследък около групата се заслучваха толкова плашещи работи, че не можеше дори да се ориентира сред тях. Някой ли от момчетата ръси пред други с подобни занимания за стъпките или ченгетата са отворили вече по-широко ноздри и опитват да надушват всичко, но както и да е. Мирисът на гнило си витаеше необезпокояван във въздуха и от него идеше усещане за страшничко.
И какво толкова се е разбързал за съгласие, когато сам заяви, че не му пука. Ще почака още малко ако трябва, няма да вади оръжие навсред града. Докато при аверите и особено шефа е по-друго. Научат ли, че ги е накиснал, ще намерят решение. Добре, какво го зяпа, сякаш ще наема за някоя тънка работа. Почакай бе, човек. И без това непоканен се залепи като кърлеж за мен. Имай търпение, щом искаш услуга.
- Слушай, лайнар такъв. - Не е ли завършен идиот, тоя непременно ще усети покачването в степента на обидите. - Имаш ли някакъв шанс да избираш, винаги прави това. Като късмета е. Идва когато желае, а не когато ти го повикаш. Единият вариант е вече пред теб казах и пределно ясен. Затваряш година или две от твоята младост, реши ли някой от досегашните авери да те накисне само заради своя егоизъм, да е в панделата без теб. Вторият си е направо компенсация и прелива от многообразие. Да бъдеш оставен някъде в гората, където и случайно, едва ли ще те намерят или хвърлен в канавката на пътя, просто така. Може да ти покажат и някой по-екзотичен изход. Например като с момчетата на магистралата. Запомни. Щом други мислят вместо теб, завинаги шансът да знаеш своята следваща крачка, не пристига никога до стоте процента.
- Да не мислиш, че ние сме видели сметката на другарите си?
Автомеханикът, личи това прекалено видимо, здравата се е оплел в мрежата на объркването. Ситуацията го заставяше да вмъква нови теми, които нямат нищо общо с разговора им.
- Не зная кои числа и как са групирани в задачата - прекъсна го бързо с подчертана твърдост в гласа спецът по борба с организираната престъпност. - Затова не мога да правя никакви сметки, а ти преди отново да си отвориш устата, помисли. Дали не си по-малка риба от тая за която се смяташ.
Напъва ли се мозъкът отсреща или е шашнат от разнопосочието трайно и вече блокирал, не личеше толкова ясно. За сметка на това, показваше определено преклонение към тишината. Едва след продължителна пауза се реши да я отприщи. Нека потече тя за някъде. Да отиде и не пречи на приказките им.
- За какво ти е да знаеш, кога ще ходим за стока? Ще я взимаш ли?
- Ти ще се окажеш безнадежден глупак - прекъсна го с раздразнение капитан Миладинов, но без да се ядоса. Виждаше отлично и съзнаваше, че пътят до там е още твърде дълъг. - Не си разбрал нещо много важно, най-често върху мушката кацат любопитни и глупави.
Реши да покаже и той уважение към тишината, която си оставаше все такава, каквато е била винаги за подобна ситуация. Безразлична към всичко ставащо покрай нея.
Само един от двата изхода ли трябваше да избира, сега на притиснатият автомонтьор щеше с гаранция да е по-лесно. Хваща първият за ушите. С него ли е късмета, веднага и отива по-нататък. Какво е това, никак не можеше да го определи, поне в допустима точност. Тая лепка дето се прикачи яко за него от коя група е. На конкуренцията. Тогава недоумяваше за постъпките му. Още в гаража след неприятната случка, можеше прекалено лесно да вземе онова, което е предизвикало интереса му. Да открие тайника и натовари вместо него в багажника пакетите и така го постави в глупавото положение. Да доказва пред шефа и останалите, че не той е пробутал стоката и взел парите от сделката. След неприятният инцидент, подозрителни лица тогава не се замяркаха около бившият селскостопански двор. Да го припознае и за ченге пак не ставаше от раз. Не се връзваше поведението му с нищо конкретно. Такова, което да укрепи подозрението. Полицията не спря нито веднъж с някой от своите автомобили, поне да ги стресне. Вярно, тичаха по някакви внезапни проверки, но ставаха те главно в хотела. Ех, само да знаеше с гаранции от кой тип е навлека, далеч по-лесно щеше да избере позиция на своето поведение. Трябва да успее, докато оня го разглежда така, сякаш вижда за пръв път. Нали вече го остави в гората веднъж, с най-очебийното намерение, пикантна среща със звяр или глутница от подивели кучета.
Омръзна му да е все той в ролята на отстъпващ, притиснат до стената на безизходицата. Опита поне веднъж да премине в настъпление.
- Слушай, ти кой си а? Откъде може да знаеш, какво ще се случи с мен?
-Мисля, че съм добре със собствената памет и говор. Ще посоча на когото искам своя адрес и ще му изрецитирам пълното си име по лична карта. Способностите си развих толкова, че с гарантиран успех ще конкурирам всяка измежду популярните гадателки у нас.
Ти обърни внимание на по-важния факт, че не се намираме на ориенталски пазар. Да бъбрим цял ден и накрая не направим пазарлък, а го оставим за утрешния ден. Ето номерът на който ще се обадиш когато трябва. Забравиш ли, ще ти се наложи да си припомниш онова, дето казах преди малко за мушката. Хвана леката изненада в погледа на автомонтьора за малкото листче, което току-що подаде. Откъснал го беше от някакво кубче офис-хартия и ето, трябва да направи уточнения.
- Нали не очакваше визитна картичка с цветно лого в единия от ъглите. Искам обаждане, умнико.
И веднага се обърна. Най-сигурният и разбираем знак в общуването между хората, че тоя разговор е приключен. Хубаво е когато прекалено самоуверените бъдат оставяни сащисани, това силно намалява вероятността, да направят издънка. Избере ли тоя хубосник подобно решение, ще удължи срока на разработката срещу тяхната престъпна група, но ще бъде направо мизерна, спрямо неговия прекаран в панделата. Защото късметът винаги прави каквото иска, особено когато му обърнат гръб.

Цветко Маринов