Да яхва слънцето денят-
към залез все да го подкарва.
Лъчите му да те следят
и топлинка да ти докарва.
Да го изпича то във гръб
денят ти- все така отруден,
а в залезния топъл пъп
да ти заспива спомен чуден.
Денят ти да не бъде лош,
душата ти да бъде кротка.
А всяка твоя бяла нощ
да те люлее, като в лодка.