автор: weliw

Колкото и да не ми се иска да вярвам, но по-голямата част от човечеството е съсредоточена в дребните си житейски потребности. Освен това точно тези ценни нещица са мотивацията, отправната точка за всичките му действия и цялостно поведение.
Странно защо, тези хора се срамуват от причините за постъпките си! Прикриват ги под маската на по-висши ценности, щото трябва да се създаде впечатление за по-изтънчена мотивация. А тя, привидната мотивация, до такава степен си натежава на местото, че собствените и създатели започват да се убеждават във верността и. Ако са малко по-честни си знаят истината, но знаят също, че тая работа с маскирането работи.
А защо работи? Защото и тези насреща крият действията си зад подобни мотиви и така този маскарад се вихри. Оттогава, откогато човечеството е осъзнало, че е с нещо по-висше от останалото земно поселение.
И така си живеем…всеки зад своята маска. Тя бива сменяна според ситуацията. Според интереса. И според наблюдаващите присъстващи. Маскарад! Дори и в семейството!...Не във всяко семейство, надявам се. И там се правим на някакви, за да нямаме неприятности. Защото онзи отсреща убеден, че е по-велик зад своята маска ни налага изискванията си. Ама това е дълга тема и не ми се ще да я задълбавам тук.
Господи, защо е нужно да го поддържаме това нещо?
Защото сме слаби ли? И не смеем да бъдем себе си ли!?!
Или защото е по-лесно да не отстояваме себе си заради някакви външни причини.
Или защото постоянно търсим нечие одобрение?
Одобрение на маската...
А на това зад нея?
Ей, затънали сме в собствената си глупост.
И страх.
Но от какво?
От това да бъдем себе си.
Даже си имаме изработени оправдания. Само и само да не си признаем заблудата, дори насаме.
А какво бихме признали, ако го сторим?
...Просто бихме признали истината...мисля си.
Дали?
То пък истината понякога си е страшничка...Знае ли човек кое е по-доброто!
Истинското лице или маската!?!


5.III.2010 г.