Някой чука на вратата...
Чувам стъпки във нощта.
Мачка се навън тревата.
Лепне в мене и потта.
Буден от леглото ставам.
Бяга нощният ми сън.
Сам на прага аз заставам
да погледна и навън.
Там- отсреща- ми се стори,
че стои до мъж- жена.
Портичката се отвори
и поискаха храна.
Тръгнах аз към тях- двамина,
за да знам кои са те.
Сума време се измина-
взе страхът ми да расте.
Боже! Що ме тъй уплаши!
Мойте майка и баща!
Мислех: някакви апаши
ме залъгват с тез неща.
-Идвай, синко, да те водим
на голямата звезда.
Цяла нощ със теб ще бродим
по небесните гнезда.
Куче някъде залая...
Аз събудих се от сън.
И макар да съм в замая
хукнах през глава навън.
Всичко беше си спокойно.
Няма никаква следа.
Птиче малко, сладкопойно
пееше си на греда.
Бързо в стаята се върнах-
търся техния портрет.
Снимките на пода зърнах...
Бе часът ми рано в пет.