Днес минах през тъгата,
тя ме хвана за ръка,
не се дърпах, горката -
не ми беше до това...
По-късно яви се и мъка,
да не остане назад.
Даде ми свойта заръка,
а теб те нямаше пак...
Срещна ни после и тя -
болката стара, човешка,
направи вихрушка една
и даже не плати сметката.
Други ме чувства обзеха,
липсваше пак ти - сефте...
И така намерих утеха
в една бутилка със розе...
Накрая си всеки отиде
или аз ги уплаших май.
Сега плашещо тихо е
кой ли къде си да знай...