автор: Marta

в мехурчета от смях

Януари припомня пролетта.
Той никога не я е виждал,
но чувал е за нея неведнъж,
познава я по песни
отдалече.

Снежинките понякога му шепнат
за нежното и време на цъфтеж -

(показват му снежинките -
цъфтят досущ като черешов цвят)

и вятърът дошъл разрошен и разгърден,
милващ, топъл,
разказва южна приказка
и с цветен дъх облъхва
премръзналите загрубели
ръце на януари.
_________

След дълга сеч
присяда януари.

Припомня пролет
в ласкаво небе,
на рамото му птиче
чурулика

и после януари се усмихна -
когато го попитах откъде я помни толкова добре,
намигна -
"едно птиченце ми каза..."

___

Прекомпозира снеговете януари
във весел дъжд
с мехурчета.

Несвойствен.
Пришълец от друго място
дъждът вали игриво
непорасло

в локвите мехурчета създава -
знак, че безкрайно тъй ще продължава
да бъбли,
да бълника,
да бълбука...

Мехурчетата му

пук пук

от смях се пукат.