| тя
тъкмо бе започнала
да благодари на Бог, когато се прекърши
вратът й
Публикувано от aurora на 01.12.2004 @ 10:55:50
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.69 Оценки: 13
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Съдбата като еднорог" | Вход | 9 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Съдбата като еднорог от mrs_Robinson на 01.12.2004 @ 11:31:22 (Профил | Изпрати бележка) | ! спонтанната идея беше във вида:
Съвпадение
тя
тъкмо бе започнала
да благодари на Бог,
когато еднорогът прекърши
врата й
:)
|
]
Re: Съдбата като еднорог от Hammill на 01.12.2004 @ 11:44:11 (Профил | Изпрати бележка) | Доколкото ми е известно, еднорозите се спогаждали единствено с девици. Само на тях позволявали да ги галят и яздят.
|
Re: Съдбата като еднорог от mrs_Robinson на 01.12.2004 @ 12:00:04 (Профил | Изпрати бележка) | така е, затова авторът мисли, че съдбата се е проявила като еднорог тъкмо в един определен момент, при настъпването на който лирическият герой не си е давал адекватна сметка за плюсовете и минусите на положението...
добре ли го обясних? |
]
Re: Съдбата като еднорог от Hammill на 01.12.2004 @ 12:14:40 (Профил | Изпрати бележка) | Повече от перфектно.
Бихте ли ми простили, че ви принудих да се превърнете в тълкувател на собственото ви произведение, само за да проверя дали моята нишка на размисли съвпада с вашата?
На колене съм. |
]
Re: Съдбата като еднорог от mrs_Robinson на 01.12.2004 @ 13:06:02 (Профил | Изпрати бележка) | Разбира се, прошката ми е присъща:)
Станете, ниското стеснява хоризонта |
]
Re: Съдбата като еднорог от moeto (moeto@abv.bg) на 01.12.2004 @ 11:51:52 (Профил | Изпрати бележка) | не те е срам, да разкажеш такава дълга история,
толкова кратко,
пак ме хвърляш в размисъл,
какво ли е искал да каже автора? ;) :p |
Re: Съдбата като еднорог от mrs_Robinson на 01.12.2004 @ 13:02:34 (Профил | Изпрати бележка) | така е то - като каталозите в общинска картотека)). Там си е жива илюстрация на това как многото измерения може да бъдат сплескани между два картона, а зад всяка сричка точат пипала нишки гроздове думи, разпростряни из хиляди измерения на нечие битие. Еха, какво олицетворение, а?
Оставям на теб другото - да не ти отнемам удоволствието от творчеството;) |
]
Re: Съдбата като еднорог от moeto (moeto@abv.bg) на 01.12.2004 @ 17:58:27 (Профил | Изпрати бележка) | права си, че и четенето е творчество,
ама аз съм "учен чукча" ;) |
]
Re: Съдбата като еднорог от Stanislav на 01.12.2004 @ 14:25:22 (Профил | Изпрати бележка) http://insinuaciia.hit.bg | "... и му остана вечно благодарна" - един вид.
Да, има над какво да се замисли човек.
Има над какво да се замисли и Бог.
Поздрави |
Re: Съдбата като еднорог от mrs_Robinson на 01.12.2004 @ 19:26:04 (Профил | Изпрати бележка) | да, моментът е стратегически улучен:) |
]
Re: Съдбата като еднорог от railleuse на 20.12.2004 @ 13:50:08 (Профил | Изпрати бележка) | Мен пък ме подсети за едно анимационно клипче на I will survive. Странно, или интересно? каква ирония се полага на всичките ни опити да разбираме, че и контролираме какво се случва. И все пак :), дори :D |
Re: Съдбата като еднорог от mrs_Robinson на 21.12.2004 @ 12:56:01 (Профил | Изпрати бележка) | Само констатирам факта на пълната и абсолютна неизбежност: може да си мислиш, че си щастлив, когато пред теб се открие неподозирана дълбочина и смисъл на всичко, което е изглеждало така сиво и прозаично... Но поради полученото знание (увеличаваш степените си на свобода и откриваш ограниченията), загубваш невинността си... (автоматично биваш лишен от рая) - връхлита еднорогът, пазителят на невинността )) |
]
Re: Съдбата като еднорог от mrs_Robinson на 14.01.2005 @ 16:07:20 (Профил | Изпрати бележка) | ))) Ако ослепея, ти ще си една от отговорните.
Сега как да кажа, че не мога да се сравнявам и с едно от твоите хайку? |
]
]
Re: Съдбата като еднорог от mariq-desislava на 30.08.2009 @ 14:39:37 (Профил | Изпрати бележка) | Все повече заобиквам кратките форми.:) |
| |