Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 414
ХуЛитери: 2
Всичко: 416

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОптимизъм
раздел: Поезия
автор: apostola

Какво ме кара да живея
на този грешен земен свят?
Дали ще си го проумея,
или ще вехна, като цвят?
Макар, че ветрове ме духат
и се задъхва моят дроб.
Дори от път да ме издухат,
аз пак ще мъкна своя сноп.

Ще търся вярната посока
под слънце ярко и мъгли.
Пък нека всеки да ме хока
и да ме боцка със игли.

И злото с нож да ме замеря,
и радост да виси на прът,
аз мястото ще си намеря
по този кратък земен път.


Публикувано от anonimapokrifoff на 21.01.2015 @ 11:47:54 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   apostola

Рейтинг за текст

Средна оценка: 2
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
639 четения | оценка 4.5

показвания 13773
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Оптимизъм" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Оптимизъм
от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 21.01.2015 @ 15:24:58
(Профил | Изпрати бележка)
Стихоплетство от най-високо качество!:
Дали ще проумея, че живея
или ще вехна като цвят(?!)
Ветрове ме духат
и се задъхва моят дроб(?!)
От път да ме издухат
пак ще мъкна своя сноп(?!)
Нека всеки да ме хока
и да ме боцка със игли(?!)
Злото с нож да ме замеря(?!)
Радост да виси на прът(?!)
Римите (духат-издухат, дроб-сноп, посока-хока, мъгли-игли, прът-път) са образец на безвкусица и небрежно отношение към словото. Но затова всеки ден на обозрение и често на първа страница!


Re: Оптимизъм
от apostola на 22.01.2015 @ 06:06:59
(Профил | Изпрати бележка)
Етиката го изисква да ти "благодаря" за загубеното време да ме посетиш,да се потрудиш върху коментара и да ми напишеш такава оценка. Оценявам труда ти и ще го запомня!
Нека те подмине лошия ден.

]