автор: Hulia

Езеро - не съвсем замръзнало,
есенни листа – ланшни, не съвсем
изсъхнали - бавно, мудно плаващи.

Бял лебед – тишината съзерцаващ,
птиците наоколо - в тайна медитация.
Душата ми със слепи очи проговаряща,
в тихи води спомени сакрални приютява -
лика на Лоенгрин съвсем, съвсем забравен...

* * *
Снимки:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=825542437505451&set=a.825542377505457.1073741839.100001491076188&type=3&theater