И как годините излитат
от пистата на времето!
В живота ти сега се вплитат
и те ти стягат стремето,
с което яздиш си живота
и биеш се по темето
да стигнеш по-висока кота
и там да сееш семето
от мислите през теб пресято.
Крачи си през сезоните-
от есен в зима, пролет, лято...
Кръсти се пред иконите.
Живота ти ще има смисъл,
когато е останало-
от твойта чиста, свята мисъл,
зърнО в бразда поникнало.