автор: plami_6

"О, миг, поспри..."

Безбрежна нощ... Настъпва зима.
Смразява ледена вълна.
Прокашлят се звездите,
стинат, сънуват пролетни ята.

Очи злочести аз притварям -
съзирам лятото в нощта.
Дохождаш в мислите, неканен.
Възраждаш жадно любовта.

Ръцете виждам - неспокойни,
държат цигарата със страст.
Духа ти срещам - буен, зноен,
залутан вечно и незрящ.

Затръшната, ръмжи вратата.
Душите ни разделя с вик.
Връхлита зимата зъбчата.
И няма те... Върни се, миг!