Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 2
Вчера: 0
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 459
ХуЛитери: 8
Всичко: 467

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Georgina
:: lubara
:: durak
:: Albatros
:: zika
:: CheGuevara
:: DYDOGROZ

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПауловния
раздел: Романи
автор: kasiana

Втора глава

Да нарисуваш песен
       
       Русокоската не за пръв път влизаше в ателие на художник. Един от братята на дядо ù Аньо – отец Йеротей беше свещеник в родното ù село. Той бе приспособил стара постройка в двора на православния храм за ателие, в което от време на време се усамотяваше, пееше юнашки песни и рисуваше икони. Понякога на статива му грейваха и пъстри платна с образите на някои от съселяните му, или прелестни пейзажи от дефилето, в което бе скътано китното селце.
       Отец Йеротей беше колоритна личност. На младини бе веселяк с буен нрав, заради който миряните с усмивка и добро сърце го наричаха поп Ерчо. Мъничето обаче знаеше от дядо си Аньо, че с този прякор отчето се е сдобило заради думата èриш от стара родова песен*, с която като юноша често огласял селските чукари. Тя бе песенен диалог между българска девойка и яничарин. Песен, която русокоската често си тананикаше.
        Забравила за ангорката, тя обикаляше бавно ателието на Мартинов и разглеждаше с нескрит възторг завършените му картини, окачени по стените, и други – все още в зародиш, очакващи вдъхновението му да се развихри, за да грейнат като останалите.
       Мъничето спря пред стар резбован статив с преобладаващи флорални и космични елементи. Върху него съзря платно с ескизи по мотиви на любимата песен на поп Ерчо.
       –Ха, вие познавате Отец Йеротей! – възкликна момиченцето, гледайки право в очите художника, удивено, че външен по отношение на нейната фамилия човек знае тази песен, превърнала се през вековете в химн на рода ử. Иначе как би нарисувал песента?
       –По какво разбра, че познавам поп Ерчо, мис Поли? – усмихна се художникът и на свой ред спря любопитен поглед върху Мъничето.
       –От тези ескизи. – посочи към резбования статив русокоската – Нарисували сте Поп-Ерчовата песен.
       –А ти откъде я знаеш? – учуди се Мартинов.
       –От дядо ми Аньо, от поп Ерчо, от всички в рода. Пеем я по празниците, когато се събираме всички от фамилията. – каза с нотки на нескрита гордост в гласа Мъничето.
       –Чудесно! Би ли ми я изпяла сега? Ще ми се да я чуя отново…
       –За да завършите картината ли? – попита момиченцето.
       Мартинов кимна утвърдително с глава и Мъничето запя:


       –Абре, турчино, яничарино,
       що èриш коня, що èриш коня
       по поляната, по голямата,
       по поляната с билките росни?
       Що си ми тъпчеш китната земя,
       китната земя, родни простори?

       –Мари, девойко, мàла й девойко,
       аз èря коня, аз èря коня
       по поляната, по голямата,
       по поляната с билките росни,
       за да ти грабна пъстрия венец,
       да си закича феса със него.

       Художникът седна зад статива, избра един от многото моливи, поставени в малка порцеланова вазичка и започна да рисува. Гласът на Мъничето – бистър като пролетно поточе се лееше между стените на ателието и ту бълбукаше палаво, ту като нежен зефир се издигаше към тавана и се опитваше да го разтвори и полети в небесните висини. Върху белия лист изпод ръката на Мартинов изникнаха образите на конник в еничарска униформа и на девойка в народна носия от търновско.
       Когато рисуваше коня на еничарина, Художникът за момент се обърна към момиченцето и попита:
       –Прощавай, мис Поли, но какво означава думичката èриш? За пръв път я чух от отец Йеротей, но забравих да го питам.
       –Дааа – каза момиченцето – това е дума от нашия край и смисълът ù е разиграваш. Еничаринът ту препуска насам-натам с коня си, ту го изправя на задните му крака, за да впечатли девойката. Без човек да знае значението на тази дума, ще му бъде трудно да я нарисува. – заключи дълбокомислено Мъничето и продължи да пее:

       –Абре, турчино, яничарино,
       абре турчино, другоселецо,
       мене ме й мама клела-заклела,
       клела-заклела, още от малка
       да си не давам пъстрия венец,
       пъстрия венец на друга вяра.

       –Мари, девойко, мàла й девойко,
       няма да питам стара ти майка,
       стара ти майка, стари ти тейко.
       Аз ще те грабна и с враня коня,
       с теб ще препусна далеч оттука,
       за да ми грееш в златни сараи.

       –Ама че натрапник! – промърмори Мартинов и нарисува дълги клепнали мустаци на яничарина.

       Русокоската беше съгласна с Художника, но не каза нищо. Оставаше ù да изпее последния куплет и тя го направи с изключителен усет за интонацията, подходяща за финалните думи, които прозвучаха възторжено:

       –Абре, турчино, яничарино –
       бягай от мене, бягай далече!
       Идват от гори девет ми братя –
       няма да стигнеш в златни сараи.
       Аз ще си грея в бащини двòри,
       венец ще плета за първо либе,
       за първо либе, за дели Гьорги!

       Когато утихна и последният звук от песента, художникът се обърна към Мъничето и съвсем сериозно каза:
       –Искам да те нарисувам, мис Поли. Би ли ми позирала?
       –Редно е да питам първо мама и татко. – отговори момиченцето, потърси с поглед ангорката, но като я видя че спи блажено в един от фотьойлите до прозореца, се отказа да я буди. Сбогува се с Мартинов и се запъти към къщи. Наближаваше обед и леля ù навярно се безпокоеше, че не я вижда в двора на блока.

----------------------------------------------------------------------
       *стара родова песен – народна песен, която дядо ми
Иван пееше и от която помня само първите три стиха:

       –Абре, турчино, яничарино,
       що ериш коня, що ериш коня
       по поляната, по голямата,

       Останалите са моя версия по смисъла на дядовия
текст, съхранен някъде в съзнанието ми.
       Мелодията обаче все още помня.

       * * *
       Търсих в интернет песен с подобно съдържание, но открих само следния текст:

       Ти турчине,ти турчине
       друговерино, друговерино /2/
       що кон ериш, ериш
       Турчино, еничерино, турчино,
       турчино, ляскувчанино!
       Аэ ти пустилъм дъ лягъш,
       ти стягъш кончи дъ бягъш
        ( Записано от Иван Камбуров)


Публикувано от anonimapokrifoff на 16.01.2015 @ 09:05:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   kasiana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Ел тореадоро
автор: karabalak
470 четения | оценка няма

показвания 46461
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Пауловния" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Пауловния
от mariniki на 06.02.2015 @ 21:06:00
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
пишеш ли, рисуваш ли не знам... но го правиш с душа
и сърце, и стопляш и милваш душата на читателя...
а песента е много хубава, Каси... поздрав
и прегръдка за теб..


Re: Пауловния
от kasiana на 06.02.2015 @ 23:56:25
(Профил | Изпрати бележка)
И ти стопли душата ми, Прекрасна!:)

Светло утро и нови творчески пориви!:)

]


Re: Пауловния
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 06.02.2015 @ 19:15:00
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубава песен!
Трябва да се пазят такива песни, да не се забравят.


Re: Пауловния
от kasiana на 06.02.2015 @ 20:26:47
(Профил | Изпрати бележка)
Брагодаря ти, Коста.
Песента е в такт 7/8. Изпях я на една учителка по музика
и тя ми каза, че музикално се доближавала до
родопското мъжко хоро - мъжете играят в кръг с ръце на раменете...

Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Пауловния
от ringo на 27.01.2015 @ 21:09:35
(Профил | Изпрати бележка)
Възхитен съм, Каси!...Не че съм се съмнявал в качествата ти на разказвач, разбира се!...Знам че думите ти се подчиняват!...Текстът има и голяма познавателна стойност с вмъкването на песните...
Продължавам с нарастващ интерес нататък, Приятелко!...


Re: Пауловния
от kasiana на 27.01.2015 @ 23:07:46
(Профил | Изпрати бележка)
Коментарът ти, Ринго, ме радва, защото знам, че е искрен,
написан от човек, който е естет както
в собствените си творби, така и в стойностните
си коментари на поетичните и прозаичните творби
на братята и сестрите си по дух и перо!:)

Бъди!:)

]


Re: Пауловния
от IGeorgieva на 18.01.2015 @ 12:34:17
(Профил | Изпрати бележка)
Чудно си вплела тази песен в текста! Много ми хареса, Каси! Продължавай да разказваш! :)


Re: Пауловния
от kasiana на 18.01.2015 @ 16:09:33
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за добрите думи, Рени!:)
Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Пауловния
от Narwal на 16.01.2015 @ 20:34:13
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасен разказ и още по-красива песен! Венец за първо личе...дели Гьорги! Много ми хареса! Поздравления и аплодисменти!


Re: Пауловния
от kasiana на 17.01.2015 @ 22:47:02
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря Ви за милия отзив, Капитане!:)

Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Пауловния
от LATINKA-ZLATNA на 16.01.2015 @ 21:19:53
(Профил | Изпрати бележка)
Харесах, Каси!


Re: Пауловния
от kasiana на 17.01.2015 @ 22:44:50
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти от все сърце, Златна!:)

()

]


Re: Пауловния
от Hulia на 18.01.2015 @ 15:07:09
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Това, което прочетох, ми стопли душата, Кас...:)))


Re: Пауловния
от kasiana на 18.01.2015 @ 16:13:55
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че моята "Пауловния" ти действа стоплящо, Ули!:)
Сърдечни поздрави!:)

]