автор: pavl64

"Живея
в края на любовта.
В следата й
е моята вяра."
„Живея“- Григоре Виеру

1.
Една сълза блести
под клепачите ми
натежали
от безсъние и болка.
Делят ни
много дни
от първата ни среща.
За кой ли път заспивам
сама без топлото ти рамо?
Съдбата не упреквам.
Две птички свиха гнезда
под стряхата на дните ми.
Щастлива съм!
Грейнали слънца топлят
пътя ми есенен.
Нека бури ме брулят
и снегове ме завяват.
В пъртината своя до край
със сетни сили ще вървя!

2.
Порива на тялото
с чужда обич не укротих.
Плаче душата,
стене и вие
във вълчи часове.
Всяка неизказана дума
се забиваше дълбоко в мене.
Тежък е товара
за плещите ми крехки.
Колене охлузвах
и ставах.
В сънищата си зазиждах
чуждите очи,
останали на прага
от отминали нощи.
Съчувствие не търся!
Искра от лятото
съм приютила.

3.
На вятъра не се вричам!
Дон Кихот отдавна е демоде.
Няма и серенади под звездно небе.
Сред бетон и панел
замря на щуреца песента.
До последно ще отпивам
от чашата пелиновия вкус.
Търся брод между два бряга -
минало и бъдеще.
А оная - вие косите си
и белези дълбоки оставя.
Напомня, че всичко е преходно.

4.
Как в чужд сън да прекрача?
Дали кръвта ми маковете
ще напои
или в клоните ми
птици ще гнездят?

От зрънце малко отново ще покълна!