автор: Rodenavlotos

Така ме бяха стиснали минутите...
Превърнах се на буца сол от чакане.
Помръднех ли, бях сигурна, че ще се стегне клупът.
На тази гара не пристигат влакове.

Тук само се сгъстява времето,
като последната източена меласа,
в която бъркаш, бъркаш, но не вземаш...
Минутите ми страдат от безгласие

и от синдром на придобита безнадеждност.
Как се живее със присъда смъртник
от стягащата гърлото ти нежност.
На тежки пластове денят се кърти,

а бутафорният часовник гаров,
отмерва добросъвестно света на лудите,
очакващи от изсушени ларви
да се излюпят като пеперуди.