автор: weliw

...Една съществена характеристика от профила на простащината е реагирането чрез емоция, дори и на най-несъществените случки и събития. Ако я няма емоцията, тя простащината не е достатъчно самоуверена и не усеща тежестта и присъствието си в дадената ситуация. От което следва, че ако искаме простотията да не ни личи, просто и лесно е - не показвай емоция!
Но все пак има и вариант да не влагаме емоции не поради тази причина. А поради друга. Примерно защото още преди отдавна сме осъзнали, че емоцията в ежедневието не помага и задължително пречи, създава бели и трудности. А и често се срамуваме от нея впоследствие. Да го кажем по по-убедителен начин : - добре е да запазваме самообладание като гаранция за вземане на правилни и своевременни решения.
Какво правим,ако насреща ни се изрепчи с всичката си ярост някой разгневен и недоволен?!? Включим ли се в неговата вибрация ще се произведе един съвършен скандал, от който ползата е за никой от двамата. Да не говорим, че и до някаква истина е трудно да се стигне. Но пък се натрупва злоба и в двете враждуващи страни. Да има!...
Изпадаме внезапно в опасна ситуация...ако не запазим самообладание за да реагираме адекватно, а се поддадем на страха, струва ми се, резултатите ще са различни.
За ония емоции,предизвикващи завистта ни...какво градивно и полезно има пък там!?!

Ще речете тогава защо ни е дадена, тя, емоцията!?! Е има защо. И то много има. Нали сте се досетили вече, че любовта без емоция няма как да е любов. Няма как да съществува. В любовта и е мястото. Но не само там. В изкуството също. Представяте ли си изкуство без емоция? Не че няма такова нещо. Има го и то много го има. По същата причина, по която е възможна и любов без емоция и това винаги е била сметката. Ала каквато и сметка да ръководи едно творчество, то не е истинско, не докосва публиката и бързо умира. Но има печалба от него. Да, ама няма изкуство вътре, което подлага на съмнение стойността му като творческа изява. Така и с любовта.
Представете си песен, изпята без вложена вътре емоция и същата песен изпята с много емоция. Е кое изкуство е по-изкуство!?! Или стих, изписан със силна емоция в сравнение с такъв, който е само в рима. Картина, от която лъха емоционалното вдъхновение на художника или правената по поръчка такава... Музикално изпълнение, в което музикантът гори с музиката си или такова, което бърза да изсвири по-скоро щот има и друга работа. Още примери всеки може да добави.
Вярно е, че не всеки умее да се изразява чрез изкуство... но на всеки му се е случвало да се изразява чрез любовта. Нали?
Емоцията е велик Божи дар, дума да няма. Както с всичко останало, обаче е добре да имаме усет къде точно да я пускаме в действие и къде да я възпираме. Воля и самоконтрол. Не е лесно! Но си струва!