автор: estir

Ти и твоите ангелски номера,
аз и моята мисия да те обичам...
Кой сега да налива в душата ми чудеса
и на слънцето кой ще му слага въздишки?!
На сина ни, кажи ми, кой ще дава сърце,
да се бори по мъжки с въздушните кули..
Аз съм свила от мъка хоризонта на две -
На преди и без теб – ужасяващо трудно.
Ужасяващо никакво ... Пожелай ми очи,
да провидят защо се придвижва кервана..
Пожелай ми мираж, измисли го дори,
подир който да хукна „нахална и млада”...
От когато те нямам – този свят е свиреп
И не ми обещава и не ме и обича,
Блъскам своята нежност – тя се връща при теб,
Като нещо, което е твое и лично....
Само ти и очите на нашия син,
ме преследват с любов и ме хранят с надежди.
Инжектирай ми смисъл, да е по-поносим
този свят, погрознял от погрешни кроежи...
Намери ми поляна, да потичам в ръжта,
намери ми дърво, да се вържа за Бога..
Някой ден ще му върна тези тъжни ребра,
да ги смеси със твоята кал благородна.
Ти със твоите ангелски номера.....
Аз нали съм избрана, съм с голяма лъжица...
Оцелявам в световния мир и мълча....
Без войни, без войска - уморена кралица :
А не вярвах, че мога така да обичам ......