автор: apostola

Да се видим под луната нощна
сред хиляди усмихнати звезди.
Любовта си сляпа, денонощна
да я опазим в нашите гърди.

Нека облаците са чадъри.
Земята да е топлото легло.
И от светлините на бакъри
да шием пак любовното седло.

И със него двама да възседнем
любовните си мисли до една.
Горе на луната да поседнем
със тебе- най- любимата жена.