автор: daro

Четях сонет,
ала чувствах се натясно.
Думите се доближават
до алфата на звук,
разтворил дружелюбно
арките на розата.
...
Една вдовица се усмихна.
Пророни стон в мембраната.
Как, отвъден глас се пише
с думите ми тесни!?
А тишината ширнала се
от солените й устни...
Как!?
В този миг е тя щастлива.
Бях риба-меч за красотата
и обител на подводната жена.

Подпрях се на ръката на слушалка.
...
Чета сонет
и 130 пъти се проклинам.
130 пъти остарявам!
Отпъдих гларуса страхливец
с една плесница.

Очакването е прозорец,
преди да хвърли розата
към случаен минувач
с побелели очи.