автор: ZAGORA

Емоциите паля в краен случай,
за да е истински изгарящия пламък.
Докато стъпките ми диво сучат,
духът ми любопитен гази кремък.

Изправена когато се навеждат,
превъплъщавам вечността.
Неистинска, мутираща изглеждам
сред съвършенството от самота.

Не ме е еня кой ще разбере!
Без щит със щит-това съм аз.
Нося у себе си вода,небе
и време прекосено без компас.

А във гръдта ми свети навигатор,
но му напомням,че и той е гост,
привнесена енергия на генератор,
мъчителна като забита кост.

Не мога никой в моя свят да каня,
щастливо недолюбена ми е добре.
Прекрасно съм обвеяна със рани
като разпенено от гняв море.

Коя съм и защо съм не е важно.
По-важно е, че СЪМ СЕГА и ТУК
когато стене сушата от влажност,
сред тори вакуум с омагьосан звук.

Аз съм един безкраен алхимик,
творящ живот дори от невъзможност.
Погазил сълзи вечен сатирик
сред сцената на безконечна сложност.