автор: vladun

Онова, което струва скъпо,
няма го на никоя сергия.
Няма как от него да си купиш,
да го облечеш, да го изпиеш...

Онова, което те въздига -
нежно, като мах на пеперуда,
приказно - като свещена книга,
тайнствено - като мълва за чудо...

Онова което в миг разчита
острата кардиограма на сърцето
и в душата влиза без да пита -
мястото дори да е заето...

То е твойто щастие тревожно -
да го приютиш дали ще можеш.