Ти беше винаги център
в нашата малка вселена.
Аз в периферията някъде,
се чувствах докрай отчуждена.
Ти беше дървото разумно
вкоренено дълбоко в земята.
Аз - водата, която се плиска
и измива праха от стъклата.
Когато оттатък се срещнем,
сигурно не ще се познаем.
Душите ни бяха различни
и така ще останат до края.