автор: ulianka

Гледаме се през рамо и с тази година -
къде пролетно, къде снежно.
Хубавото е така немислимо
без влязло в комина парче надежда.
Доброто, което със тебе жадуваме,
идва понякога толкова бавно,
но ние решихме да го изгладуваме
с риск да останем завинаги гладни.
С риск да направим крачка погрешна
и да пропаднем сами, и изгубени...
Всичко е толкова сериозно и смешно,
а е само едно обикновено пътуване.
И влакът на тази година изтрака, замина,
но нещо проскърцва и дращи във здрача,
прехвърля крачето у нас през комина
и... просто скача.