автор: salwia

И мен ще ме
съзрат някой ден.
Няма да отнема
очите им,
за да ме видят
нито като филиз,
нито като задъхана капка,
нито като сляпа стъпка.
Ще им мириша на
вековна гора
с бълбукащи тайни
и виещи се пътеки...
Но ще ги намразя,
ако вплели пръсти
в светлите ми клони
погубят цвета им,
или ги боядисат в измамно свое.
Тогава ще пусна очите им
в най-дълбокия кладенец
на забравата.
А там-само промъкнал се лъч
ще ги пита:
-За какво ви затвориха?