автор: wingless

Наниза върволицата от дни
декември в побеляла броеница.
Поиска и светът се промени.
Луната е замръзнала зеница.

Със шарки лед – висулки украси
следобедите както му приляга.
И светлините нощни угаси
за да не може никой да избяга.

Студено е.Не спира да вали.
Затрупана е пътната врата.
Не знае никой сън ли е или
светът не е безкрайна белота.