автор: botyofentiev

Колко бързо умира мечтата
да си добър и полезен,
ала просто се хвани за косата
като барон разглезен
и дърпай, дърпай нагоре …
Може би от шампанско
тапата търси простори,
както и Мюхаузен
невероятен ще ти се стори.
Виното шепти и отмират
празни кипящи балони,
ала шампанско сервират
все във отбрани салони.
И повод е то за празник
в света без мечти опразнен.
В света без смисъл и воля,
един се улисал и моля –
лети като гръмнала тапа,
сянката си захапал.
По-бърз е той от слънце,
по-силен от гравитация,
къса от свойто сърце –
зрънце по зрънце
и храни и трови своята нация.

botyo